Асоциация на родители на деца с епилепсия

30 април 2015 г.

РАБОТЕН ФОРУМ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В ЕС И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

На 29 април 2015 г. в Брюксел се проведе Работен форум за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) в Европейския съюз (ЕС) и държавите членки, организиран от Европейската комисия (ЕК).

Първият панел беше посветен на възможностите за подобряване на сътрудничеството между ЕС и държавите членки в прилагането на КПХУ. Г-жа Роберта Криалези от Националния статистически институт на Италия представи италианския опит в сферата на събирането на статистически данни, отнасящи се до хората с увреждания. Тя разказа включително за новосъздадената обзерватория за мониторинг на прилагането на КПХУ, която включва представители на Националния статистически институт и хората с увреждания в страната. Като стратегия за подобряване на статистиката относно хората с увреждания в ЕС в бъдеще г-жа Криалези предложи подобреното използване на вече съществуващи данни и изработването на нов Глобален индикатор за измерване на ограниченията на активността (Global Activity Limitation Indicator, GALI) в съответствие с КПХУ.

Ролята на гражданското общество в събирането на данни относно хората с увреждания на национално и европейско равнище анализира Димитриос Скемпес от Люцернския университет. Той подчерта необходимостта от увеличаване на капацитета на държавните институции и неправителствените организации, работещи в областта, като изтъкна, че дори това да изисква значителни средства, отсъствието на такива мерки струва по-скъпо на обществото. Експертът също така поясни важността на качествените изследвания при мониторинга на прилагането на Конвенцията, които да допълват социоикономическата статистика.

Лусиан Агафитеи представи перспективата на Евростат върху настоящото състояние и бъдещето на европейската статистика за хората с увреждания. Той уточни, че поради сложността на понятието „увреждане” е важно във всяко проучване да се уточни използваната дефиниция, тъй като крайният резултат и интерпретацията на статистиката зависят значително от него. Впоследствие г-н Агафитеи обясни, че инструментите, използвани от Евростат (GALI, ADL, IADL), са основани на различни дефиниции и представи четирите източника на данни на ниво ЕС – European Health and Social Integration Survey (EHSIS), European Health Interview Survey (EHIS), EU-Statistics on Income and Living Conditions (EU-SILC) and Labour Force Survey ad hoc module on the employment of disabled people (LFS AHM).

EHSIS е провеждан веднъж и има за цел да мониторира приложението на КПХУ. Данните от него ще бъдат публикувани в средата на 2015 г. EHIS се провежда на всеки 5 години, има за цел да предостави данни за здравния статут и здравните услуги в ЕС и е ценен като източник на данни относно пречките пред пълноценното участие на хората с увреждания в ЕС. SILC е ежегодно проучване, което измерва бедността и социално изключване в ЕС. LFS AHM е специален модул за участието на хората с увреждания в трудовия пазар на ЕС, проведен през 2014 г.

Лусиан Агафитеи подчерта, че липсата на данни за хората в институции е проблем, който в момента се обсъжда от ръководството на Агенцията. До този момент е планирана Работна група с предложения за провеждане на проучване на живота на институционализираните хора с увреждания през 2016 г. Той информира публиката, че е създадена Работна група, която има за цел да развие инструмент, адаптиран за измерване на социалното включване на деца с увреждания. Бъдещите планове на Евростат също така включват стандардизация и опростяване на социалната статистика, както и и евентуално включване на наказателна статистика, отнасяща се до хората с увреждания.

Във втората сесия на Панела дебатът беше посветен на приносa на структурните и инвестиционни фондове на ЕС за прилагането на КПХУ. Андос Урмос от Европейската комисия представи Кохезионната политика на ЕС за програмен период 2014-2020. Той обърна внимание на новите елементи в структурните фондове като предварителните (ex ante) условия за отпускане на средства, включващи прилагане на антидискриминационното законодателство и на КПХУ. Той изтъкна, че докато през изминалия програмен период фокусът е бил върху усвояването на фондове, в новия той е съсредоточен върху ефективността на инвестициите и постигането на резултати.

Мари-Анн Параскевас от Европейската комисия представи с повече подробности Европейския социален фонд (ЕСФ). Като прогресивни елементи на новия регламент на ЕСФ тя изтъкна обвързването на достъпа до средства от фонда с изпълнението на препоръки от страна на Комисията в сферата на социалното включване и изискването поне 20% от средствата от ЕСФ да бъдат инвестирани в програми за социално включване. В момента също така се пише ръководство за държавите членки относно използването на Европейските фондове в съответствие с Хартата на основните права. Във връзка с мониторинга на финансирането на социалното включване тя обясни, че на национално ниво то се случва чрез мониторингови комитети, в които са включени всички заинтересовани страни, както и че от 2016 г. държавите членки ще са задължени да предоставят годишен доклад на Комисията.

Дайга Купниесе, старши експерт в Министерството на социалната политика на Република Латвия, представи националната гледна точка и опит на Латвия, поела официалното председателство на Съвета на ЕС за първото полугодие на 2015 г.По-конкретно, тя разказа за дейностите, финансирани от Европейските структурни фондове в социалната сфера, включително процеса на деинституционализация.

Питър Ламбрехтс от Европейската мрежа за независим живот анализира участието на гражданското общество в наблюдението на употребата на фондовете на национално и европейско ниво. Той повдигна въпроса за използването на структурни фондове с цел поддържане на системата на институционална грижа, като отбеляза, че проблемът произлиза от липсата на добре планирани национални и европейска стратегии за преход от институционална грижа към грижа в общността. Г-н Ламбрехтс призова ЕС: (1) да забрани употребата на Европейски фондове за финансиране на институционална грижа и (2) да предостави повече ръководство и лидерство в процеса на деинституционализация, включително ясни дефиниции на понятията „независим живот” и „живот в общността”. Г-н Урмос от ЕК потвърди, че в момента дъжавите членки имат възможност да договарят средства за финансиране на специализирани институции, ако предоставят на Комисията убедителна обосновка. Той добави, че част от проблема е също фактът, че ЕК не получава достатъчно данни от държавите членки за употребата на фондове на ниво индивидуални проекти. В дискусията представители на Федерацията на хората с увреждания подчертаха недостатъчната оценка и статистически данни за ефектите от проектите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Следобедният панел дискутира възможни подобрения на прилагането на Конвенцията на ООН в ЕС. Катрин Нотън от Европейския форум на хората с увреждания, Сабрина Ферайна от Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD), Йозеф де Вите от Белгийския център за равни възможности и Оана Джорджиана Гирлеску от Центъра за застъпничество на хора с ментални увреждания (MDAC) представиха основните заключения от своя алтернативен мониторингов доклад по прилагането на КПХУ в ЕС. Основните заключения на авторите бяха: (1) липса на стратегия за прилагането на КПХУ от страна на институциите на ЕС, предвид ограничения обхват и недостатъчните финансови средства за изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания 2010-2020; (2) несъвместимост на елементи от политиките и законодателството на ЕС с КПХУ; (3) липса на регламентиран процес в институциите на ЕС за консултация с хора с увреждания и представляващите ги организации; (4) антидискриминационното право на ЕС предоставя защита, ограничена до областите на трудовата заетост и професионалното обучение; (5) липса на информационна кампания относно КПХУ; (6) продължаваща употреба на средства от Европейските структурни фондове за поддържане на системата на институционална грижа и недостатъчни инвестиции в услуги в общността; (7) затруднена свобода на движение на хората с увреждания поради бюрократични пречки и непризнаване на документи, удостоверяващи увреждане, между държавите членки; (8) непълни статистически данни, отнасящи се до хората с увреждания в ЕС; (9) недостатъчен човешки и финансов ресурс на ниво ЕС за прилагане на Конвенцията.

Презентациите на английски ще са достъпни на сайта на събитието тук.