“Някои от тези лекарства са предназначени за малка група от болните и няма икономически интерес да се поддържа тяхната наличност. Липсата им обаче стимулира контрабандата. Осигуряването на медикаментите трябва да е ангажимент на държавата, а не на родителите“, каза проф. Литвиненко. По думите му системата за осигуряванена на някои лекарства за деца е много тромава.
От лош достъп до медикаменти се оплакаха и родители на деца с епилепсия.
“Лично аз считам, че нямаме достатъчно медикаменти за някои от синдромите. Щом в света това лечение е достъпно, мисля, че и българските пациенти заслужават да бъдат по същия начин лекувани“, коментира Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия.
Според проф. Литвиненко възможно решение е да се създаде комисия за скъпоструващи лекарства от чужбина към МЗ.
Наред с лошия достъп до лекарства клиничната пътека за епилепсия е ниско платена – едва 400 лева. А тежките форми на епилепсия децата трябва да бъдат приемани в болница за поне 20 дни вместо за три, както е сега.
Според Литвиненко клиничните пътеки са остойностени по непрозрачен начин, няма икономическа обосновка при определяне на цените им, а от години не е променено остойностяването им.
Средно 1% от населението страда от епилепсия, като децата са много по-често засегнати.
Новооткритите случаи на деца с епилепсия за една година са три пъти повече спрямо новооткритите случаи изобщо. Близо 60 на сто от случаите на заболяването започват във възрастта до 16 години.
UCB
Youtube канал на АРДЕ
Орбико
Равни шансове за подкрепа на деца и лица с епилепсия и техните семейства