РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

ОБЩИ КРИТЕРИИ И СТЪПКИ

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА В КЛОНОВЕТЕ НА АРДЕ

 Съдържание

 I. РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

1. 1. ЦЕЛ

I.2. ЗАДАЧИ

I.3. ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ

I.4. ПРОЦЕДУРИ

 II. ЕКИП И ЕКИПНА РАБОТА

 III. ОБЩИ КРИТЕРИИ И СТЪПКИ ЗА ПРИЕМ В ПРОГРАМА ЗА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ В МРЕЖАТА ОТ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА РАБОТАТА ПО СЛУЧАЙ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ, РАБОТЕЩИ В АРДЕ

 VI.ПРИМЕРНИ КАЗУСИ ЗА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ С КЛИЕНТИ НА АРДЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ

 ЛИТЕРАТУРА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Авторски екип:

 

Галина Маркова е клиничен социален работник, доктор по социална работа. Преподавател в НБУ. Прилага метода Работа по случай в АРДЕ от 1995 г.

 

Анет Маринова, психолог, клиничен социален работник, докторант към БИОХ, НБУ, работи в сферата на образователната интеграция и социалното включване

 

Веска Събева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящата методика се представя след дългогодишно сътрудничество между Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и Магистърската програма по Клинична социална работа на Център „Български институт за отношения между хората“ към Нов Български Университет, София. Съвместната работа между професионалисти, родители и техните деца, преподаватели и изследователи представлява уникален за България опит, който има за цел да развие, изучи и въведе в практиката на социалната работа у нас индивидуален подход за грижи за уязвими хора. Методът Работа по случай е бил използван като средство за подобряване на живота на деца и възрастни с епилепсия в желанието им да развият собствените си ресурси.

 

Методиката, предложена в това издание, включва описание на общите критерии и стъпки за прилагане на Работа по случай. Съдържанието й информира членовете на АРДЕ, техните сътрудници, партньори, доброволци и всички, които са избрали социалното действие в постигането на благополучието на всеки човек. Работа по случай може да се използва от специалисти от помагащите професии, подготвени експерти от опит, доброволци и други ключови участници в дейностите и услугите на АРДЕ. Съща така, тя може да бъде в подкрепа на практикуващи в сферата на здравната грижа, социалните услуги, образованието, управлението на услуги и служби в общността, и други области на помагащата работа.

 

Настоящата Методика използва като структура Методиката за работа по случай, по която специалистите от помагащите професии вече работят. Целта ни е да надградим този документ с опита, който имаме, за да опишем специфични задачи, които работещите в АРДЕ имат, да фокусираме върху проблеми, които Работата по случай трябва да разрешава в организацията.

 

Текстът на Методиката съдържа две области – в първата е представен метода Работа по случай, а втората предлага илюстрации на прилагането му в практиката.

 

Целта ни е била да подпомогнем специалисти и клиенти в разбирането на процеса на Работа по случай. Прилагането на метода, обаче, може да се усвои в обучения, в които да се осмислят всички негови „елементи“, да се приложат стъпките му в обучителна среда преди да се пристъпи към директна работа с клиенти. АРДЕ предлага както обучения, така и супервизия на случаи, в които се прилага Работа по случай.

 

                                                                                              От авторския екип

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Работата по случай се състои от процеси на съзнателни индивидуални промени между хората и тяхната среда, индивид по индивид.“

                                                                      

 

 

„Работата по случай е изкуството да се правят различни неща за и в сътрудничество с различни хора, за да се постигне по едно и също време лично и обществено развитие и благополучие.“

 

                                                                                  

                                                                                   Мери Ричмънд 1,2

 

 

           

 

 

 

              

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

I.РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

 

Работа по случай е метод в социалната работа [1] за предоставяне на услуги по ангажиран, индивидуализиран и координиран начин. Той стимулира развитие, автономност и връзка с общността.

 

Основен инструмент за позитивна промяна е отношението между клиента и професионалиста.

 

Работата по случай в АРДЕ е основен метод за оказване на помощ на деца и възрастни с епилепсия, и на техните семейства. Използването му в програмите и дейностите на АРДЕ се осъществява след проведено обучение за прилагане на метода.

 

I.1. ЦЕЛТА на прилагане на метода е подобряване на качеството на живот на клиента и на неговото семейство, и гарантиране на максимално развитие на клиента в семейството и в общността.

 

I.2.ЗАДАЧИ

 

Основна задача на Работа по случай е предоставянето на достъп и координиране на предоставяните интервенции така, че всяка една от тези интервенции да осигурява индивидуален подход и да бъде насочена към развитие на индивида, като се използват силните му страни и ресурсите в неговото обркръжение.

 

I.3. ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ

 

             ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ ПРИ РАБОТА С ДЕЦА

 

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ СЕ РЪКОВОДИ ОТ СЛЕДНИТЕ ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ:

 

• Гарантиране на най-добрия интерес на детето, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето;
• Гарантиране на права, съгласно Конфенцията за правата на хората с увреждания;
• Зачитане на достойнството и личността на детето;
• Уважение към личната история и етническата и културна идентичност на детето;
• Предоставяне на възможности за пълноценно развитие потенциала на децата, съобразно техните потребности и възможности;
• Осигуряване на живот в общността;
• Спазване правото на детето на свобода и изразяване на мнение, и участие в процедури, които го засягат;
• Информиране и насочване към други социални услуги в общността, способстващи за пълноценното развитие на потенциала но децата, съобразно техните потребности и възможности;
• Предоставяне на услуги, които да подкрепят семействата на децата в риск с цел спазване на основния принцип, а именно, всяко дете да се отглежда в семейна среда;
• Повишаване на родителския капацитет, насърчаване на отговорното родителстване;
• Подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества, и грижа за тяхната професионална квалификация и подкрепа.

 

ЦЕННОСТИТЕ ПРИ РАБОТА ПО СЛУЧАЙ СА СВЪРЗАНИ С ПРАВОТО НА КЛИЕНТА НА:

 

• Пълноценен, самостоятелен и достоен живот;
• Отглеждане в семейна среда;
• Поддържане на етническа и културна идентичност;
• Недискриминация по пол, етническа принадлежност, здравословно състояние, възраст и пр.;
• Активно включване в живота на общността;
• Информираност и право да изразява мнение по всички въпроси, които го засягат;
• Достъп до качествени образователни, социални и здравни услуги;
• Достъп до здравеопазване, медицинска и социална рехабилитация;
• Отдих и културни и спортни занимания, духовно и личностно усъвършенстване.

 

I.4. ПРОЦЕДУРИ за прилагане на Работа по случай

 

По-долу са представени процедурите, които се спазват при Работа по случай: приемане на заявката за клиента, насочването към организацията, сключването на договор за услуга, оценката, създаването на формулировката на случая, планирането и изпълнението на интервенциите.

 

      А.Приемане на заявката

 

Заявката е израз на волята, желанието и поемането на отговорността от индивида да подобри своята жизнена ситуация. Тя се прави от самия клиент или от човек от неговото обкръжение. Заявката се приема от екипен член на АРДЕ на базата на първоначално интервю с носителя на заявката. Обикновено заявител е клиентът или активен член от семейството.

Установеното време за документиране и отговор на заявката обикновено обхваща 2 дни.

 

      Б. Насочване

 

Много често клиентите, които търсят помощ от АРДЕ са насочвани от други организации или услуги. От насочването зависи много. Човекът, който насочва клиента към АРДЕ, създава първата представа на клиента за средата и работата, която се върши в организацията. Тази представа влияе на отношенията, които клиентът ще развие там. Затова насочването се прави от специалист, който познава, преценява и препоръчва на клиента програмите на АРДЕ.

 

Насочването може да се направи от представител от ОЗД, полиция, образователни институции, здравни заведения, граждански организации или граждани, медии, услуги, клиенти на АРДЕ.

 

Насочването изисква информиране на екипа на АРДЕ за клиента и се документира.

 

В. Договор

 

След приемане на заявката клиентът и екипът на АРДЕ се договарят за провеждане на първоначалното интервю. В него специалистът от АРДЕ предлага достатъчно изчерпателна информация за метода Работа по случай, за принципите , на които почива методът, за отговорностите на клиента и на екипа на АРДЕ. В интервюто се изучават проблемите, с които идва човекът, неговите очаквания. Договорът се документира.

 

Договарянето на услугата е процес, който често не се приключва бързо, а отнема няколко сесии. Договорът е гъвкав, тъй като потребностите на хората се променят.

 

Договорът съдържа етичните принципи за поверителност на информацията, която клиентът споделя със специалиста , както и условията, при които се налага да се споделя информация с други специалисти, например такива от системата за закрила на детето.

 

Г. Оценка

 

Процесът на предоставяне на услуги зависи от възможно най-пълното разбиране на всички фактори, които допринасят и поддържат ситуацията на клиента, така че специалистът , който прилага Работа по случай, да може да формулира целта и избере интервенциите. Оценката помага на специалиста да управлява случая към желаните от клиента.

 

Оценката е процес на събиране на информация, която засяга цялостното функциониране на клиента – здравословно състояние, психологични характеристики, социални умения. Оценката е биопсихосоциална.[2]

 

В изготвянето на Оценката участват специалисти, членове на семейството, самия клиент. Оценката представлява професионалното мнение на работещия по случая относно информацията за клиента, фактите от неговия живот, тяхното значение и смисъл. Оценката описва човека в неговото обкръжение и включва възгледа на клиента за реалността, в която живее.

 

Оценката е дългосрочен процес. Затова оценката се актуализира периодично.

 

Оценката съдържа определяне на рисковите фактори, свързани с живота на клиента, както и рискове в неговото обкръжение – семейство, училище, работна среда и др. Оценката на риска изисква събиране на информация за състояния или поведения, които нанасят травми на клиента и представляват непосредствен риск за здравето и живота му. Работата по овладяването на рисковете винаги са приоритет.

 

Оценката включва разбиране за силните страни на клиента и неговото обкръжение с цел вкллючването им в процеса на промяна. Това изисква събиране на информация за начините, по които клиентът се справя с трудности, преодолява ги и намира начини за нови развития, въпреки болестта му и ограниченията, които тя налага. Оценката на силните страни е важна, тъй като тя дава възможност на специалистите да се ориентират за онези области от функциониране на клиента, които съдържат ресурси за развитие.

 

Оценката на защитните фактори се състои от описание на подкрепящата среда, източниците на опора за клиента и намиране на решение, взаимодействията в обкръжението на клиента, които му помагат в справянето с кризите и рисковете.

 

Оценката на клиента в неговата ситуация определя до каква степен факторите на средата са съответни на потребностите на детето или възрастния от гледна точка на спецификите на неговата възраст. Както и по какъв начин обкръжението на клиента може да удовлетвори потребностите му при ситуации на криза.

 

Оценява се взаимодействието между рисковите и защитните фактори в цялостната ситуация на клиента. В оценката се включват различни специалисти. Нейният обобщен вариант се споделя от всички участници в нея, както и от работещите по случая на детето, които не са участвали пряко в създаването й.

 

Примерна оценка на потребностите при Работа по случай е дадена в Приложение 1

 

      Д. Формулировка

 

Формулировката по случя представлява разбирането за смисъла на трудностите в развитието на клиента , които най-често представляват сложно взаимодействие между здравословни, психологически и социални фактори. Тя изисква осмисляне на събраната информация за състоянието на клиента, за спецификата на ранното детско развитие, за отношенията в средата му, които подпомагат разрешаването на проблеми или обратно – блокират ги.

 

Формулировката информира интервенциите, състава на екипа и определянето на ключовия за клиента специалист. Тя се създава в екип, който познава оценката на клиента.

Важни изходни точки за формулировката:

 

–        Формулировката по случая дава по-задълбочено разбиране на състоянието на клиента и неговите потребности. Специалистите имат предвид както заявените от клиента трудности, така и неизказани от него конфликти и потребности.

 

Например, трудностите в училище могат да са индикатор за проблемни отношения вкъщи, за които клиентът не говори.

 

–        Процесът на оценка не приключва с формулировката. Той е продължителен във времето и следователно е обект на преразглеждане и промени в нея. В хода на работа, с развитието на отношенията между специалистите и клиентите, и доверието между тях, информацията се обогатява. Развитието на отношенията дава информация и за начините, по които клиентът създава връзки с хората, които са предизвикателствата и силните страни в този процес. Промените в оценката могат да променят и формулировката.

 

–        Оценката и формулировката по случая на клиента се променят и поради характера на работата. Често специалистите работят на базата на хипотези за природата на проблема, които могат да се потвърдят или да се отхвърлят. Затова оценката и формулировката по случая следва да се преразглеждат периодично.

 

–        Формулировката се споделя от всички, работещи по случая.

 

 

      Е. Интервенции

 

Интервенциите се базират върху оценката и формулировката и се организират така, че да стимулират развитието на конкретния клиент по споделен и координиран начин. Всеки специалисти, ангажиран в случая, информира останалите членове на екипа за съдържанието, целите и очакваните резултати от интервенциите.

Интервенциите трябва да се описват ясно и да се обсъдят с клиента, за да може той или тя да разбира целта, продължителността им, смисъла и участието си в тяхното прилагане.

 

 

 

Примерни интервенции в Работа по случай са дадени в Приложение 2

 

Ж. Преглед на интервенции

 

Работата по случай е процес на непрекъснато оценяване, наблюдение и преразглеждане на отделните интервенции, комбинацията от тях, тяхната хронология. Прегледът на интервенциите се прави в различен формат в присъствието на професионалистите, семейството, близки и роднини и клиента.

 

 

З. Приключване на договора

Договорът за Работа по случай се приключва при изпълнение на целите, описани в него, при ограничаване на риска за клиента и създаване на среда за развитие за него. Приключването на договора се дискутира с екипа и с клиента, за да се направи равносметка на работата.

След приключване на Работата по случая може да се предложи среща между клиента и водещия на случая с цел проследяване на развитието на клиента. Обикновено тази среща се осъществява 6 месеца след приключване на Работа по случая.

При необходимост и възникване на нова трудност, Работата по случая може да се възобнови с поставяне на нови цели.

   И. Прекъсване на договора

 

Договорът може да се прекъсне. Това се прави когато страните, ангажирани в Работа по случай, не извършват договорените в плана за интервенция задачи. Прекъсването на договора може да стане от страна на всеки, ангажиран в Работа по случай – клиент, специалист, водещия на случая. Прекъсването на договора се прави след анализ на трудностите и неуспешни практически стъпки по преодоляването им.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

II. ЕКИП И ЕКИПНА РАБОТА

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ ИЗИСКВА ЕКИП, ТЪЙ КАТО ОБХВАЩА РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ ОТ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА КЛИЕНТА. ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА РАБОТАТА Е ДОБРАТА КООРДИНАЦИЯ, ИНФОРМИРАНА ОТ СЪВМЕСТНО ИЗРАБОТЕНАТА ФОРМУЛИРОВКА НА СЛУЧАЯ, КОМУНИКАЦИЯТА И СПОДЕЛЕНИЯ ПЛАН ЗА ИНТЕРВЕНЦИИ.

 

II.1.РОЛИ В ЕКИПА И ТЕХНИТЕ ОТГОВОРНОСТИ

 

1. 1.А. Водещ на случая

 

Основният ангажимент към случая се поема от Водещия на случая. Работата по случай се координира от този обучен специалист. Той има разлчни нива на отношения с всички участници, но неговите отношения с клиента са централни за създаване на доверие между двамата. Той организира информацията от всички специалисти по случая, както и работата на мултидисциплинарния екип. Водещият на случая провежда екипните срещи и обсъждания, и улеснява комуникацията и координирането на работата на останалите участници. Водещ на случая може да бъде всеки специалист, ангажиран по случая на клиента.

 

1. 1.Б. Специалисти

 

Участващите специалисти имат отговорности в съответната на тяхната компетентност област. Всеки от специалистите може да прави предложение за преразглеждане на случая, за нововъзникнали обстоятелства и нужди на клиента, да предлага срещи, нови интервенции, да става Водещ на случаи.

 

1. 1.В. Клиент

 

Отговорността на клиента е ключова в участието в програмите, създадени за него и даването на обратна връзка към специалистите, относно тяхната ефективност. Клиентът е активен участник в самоопределянето, информираното съгласие за участие, изборите, които прави и за участието си в екипните срещи.

1. 1.Г. Представители на организации и институции

 

Всеки представител на организация или институция, ангажирана по случай, е член на екипа и участва в екипните заседания или в индивидуални разговори по случая, в зависимост от значението на участието си.

 

 

 

 

II.2.ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

 

Информацията по случая се споделя между работещите по случая специалисти редовно , като се спазва конфиденциалност. Редовният обмен на информация се съобщава на клиента като това се аргументира с принципите на Работа по случай. При Работа по случай с деца служителите и работещите по случаи от АРДЕ спазват Етичния кодекс за работа с деца ,приет от Държавна агенция за закрила на детето.

 

1. 2.А. При Работа по случай с дете, информацията за детето и семейството може да бъде предоставена от различни източници, от наблюдения, от интервютата на водещия на случая, които провежда с членове на обкръжението на детето. Източниците на информация включват доклади от служби и агенции, с които детето е имало опит, от здравни заведения или образователни институции, както и друг вид официална информация. Детето се информира за получаването на информацията и с него се обсъжда необходимостта от предоставянето на съответната информация на други служби или институции.

 

II.3.ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЕКИПНАТА РАБОТА

 

II. 3.А. Екипни срещи

 

Участие в екипните срещи взимат клиентът, членове на семейството, които се грижат за него, водещият на случая, водещият социален работник от ОЗД (при случай на дете), членове на мултидисциплинарния екип. Екипът се подготвя за комуникацията с детето в зависимост от възрастта и увреждането му.

 

Честотата на екипните срещи се определя от екипа.

 

II. 3.Б. Междуинституционални срещи

Междуинституционалните срещи се провеждат с институции или служби в общността, които имат отношение по случая на клиента. Те осигуряват координирани усилия в Работата по случая.

 

II. 3. В. Супервизия

 

Супервизията предоставя помощ на професионалистите в анализ на работата по случая, в предложения за нови интервенции. Тя дава емоционална подкрепа и допълнително обучение. Супервизията е конфиденциален процес.

Работещите по случаи ползват супервизия за целите на качеството на предоставяната услуга. Супервизията се осигурява от професионалисти с опит в съответната област. Супервизията е важна част от Работа по случай и е задължителна когато социалният работник или екипът имат затруднение в хода на работата си с клиента.

 

 

III. ОБЩИ КРИТЕРИИ И СТЪПКИ ЗА ПРИЕМ В ПРОГРАМА ЗА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

 

 

     III.1 КОЙ ИЗПОЛЗВА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ?

 

ЦЕЛЕВИТЕ ГРУПИ ЗА УСЛУГИ И ПРОГРАМИ БАЗИРАНИ НА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ, КОИТО СА ПРЕДЛАГАНА В АРДЕ ОБХВАЩАТ:

 

• Деца с епилепсия
• Възрастни с епилепсия
• Родители на хора с епилепсия , включително приемни семейства, осиновители

 

III.2. КОГА СЕ ПРИЛАГА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ?

 

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ СЕ ПРИЛАГА КОГАТО ИМА ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА БАРИЕРИ ПРЕД СОЦИАЛНОТО ВКЛЮЧВАНЕ И РИСК ОТ ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА КЛИЕНТА ОТ ОБЩНОСТТА.

 

Социалното изключване на хора с епилепсия може да се изрази в занемаряване на грижи, изолация или отпадане от училище, отказ на услуги, цагуба на работа, изоставяне на деца в специализирани институции, насилие, липса на подкрепа от близки или от семейството. Чести състояния, резултат от такива процеси са усещания за тъга, за непреодолима зависимост от другите, липса на надежда или перспектива, самота, проблеми в общуването .

Хората, търсещи помощ в АРДЕ, търсят помощ да преодолеят подобни състояния или да противостоят на подобни процеси.

 

III.3. КОЙ ПРИЛАГА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ В АРДЕ?

 

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ В АРДЕ СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ОТ ПОМАГАЩИ ПРОФЕСИИ, ОТ ЕКСПЕРТИ ОТ ОПИТ, СЪТРУДНИЦИ, ДОБРОВОЛЦИ, РОДНИНИ И БЛИЗКИ, ПОДГОТВЕНИ СЛУЖИТЕЛИ НА АРДЕ. ОБУЧЕНИЕТО В ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ И ЧАСТ ОТ ЕТИЧНИЯ КОД НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

 

 

III.4. КОЙ ОРГАНИЗИРА РАБОТАТА ПО СЛУЧАЙ?

 

ВОДЕЩИЯТ НА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ е излъчения от екипа човек. Той може да бъде всеки един от въвлечените в случая хора – специалисти или доброволци, които могат да:

• координират работата на останалите
• да развиват или използват отношения с клиента по такъв начин, че тези отношения да стимулират неговото развитие.

 

III.5. КАКВА Е НАТОВАРЕНОСТТА НА ВОДЕЩИЯ НА СЛУЧАЙ?

 

Водещият има ангажираност до 30 астрономическа часа седмична заетост и препоръчително може да поеме до 12 случая.

 

III.6. ПРОГРАМИ НА АРДЕ, КОИТО ПРИЛАГАТ И СА БАЗИРАНИ НА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ

 

АРДЕ РАЗВИВА СВОИ ПРОГРАМИ ОТ ГРИЖИ И УСЛУГИ, КОИТО РАБОТАТА ПО СЛУЧАЙ ПОЛЗВА. НЯКОИ ОТ ТЯХ СА:

• Застъпничество
• Фамилно консултиране
• Групова работа
• Индивидуално консултиране
• Подкрепа при интеграция в училище
• Професионално консултиране
• Посредничество

• Пре-натална и пост-натална грижа
• Подкрепа в случаи на насилие

 

III.7. СТАНДАРТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА УСЛУГИ

 

АРДЕ ПРИЕМА И ПРИЛАГА СТАНДАРТИТЕ ЗА УСЛУГИ, ПРИЕТИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ И В МРЕЖАТА ОТ УСЛУГИ.

 

Приетите Стандарти за услугите са дадени в Приложение 3

 

 

IV. ПРИЛОЖЕНИЕ НА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ В МРЕЖАТА ОТ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА

 

РАБОТА ПО СЛУЧАЙ ИЗИСКВА И СЕ ПРИЛАГА В МРЕЖА НА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ДРУГИ СЛУЖБИ И ИНСТИТУЦИИ КАТО:

 

• ОЗД
• Училище
• Община
• Бюро по труда
• Културни институции
• Лечебни заведения
• Специализирани институции
• Полиция

 

• Съд

Препоръчва се клоновете на АРДЕ, които предлагат Работа по случай, да имат подписани споразумения за сътрудничество по тази програма с организации в общността. За целта, АРДЕ предварително трябва да информира организациите, службите и институциите на местно ниво за спецификите и същността на метода Работа по случай, начина на използването му в практиката и програмите си, както и за отговорностите на участниците в сътрудничеството при използването на метода.

 

КОГАТО АРДЕ НЕ РАЗПОЛАГА С ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ В ПРОГРАМИТЕ СИ ЗА УСЛУГИ ЗА СВОИТЕ КЛИЕНТИ, НАСОЧВАНЕТО КЪМ ДРУГИ УСЛУГИ В МРЕЖАТА ОТ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. [3]

 

 

1. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА РАБОТАТА ПО СЛУЧАЙ ОТ СПЕЦИАЛИСТИ, РАБОТЕЩИ В АРДЕ

Изброените по-долу трудности са идентифицирани и анализирани от екипите на АРДЕ. Те са:

 

1. Няма установена практика за мултидисциплинарно сътрудничество. Това често прави специалистите в организацията пионери във въвеждането на тази практика. Като такива те се натъкват на съпротиви, които често звучат като „нямаме време за екипни заседания“.       Позоваването на методиката за Работа по случай на АСП, както и убеждаването на специалистите, че екипната помага на тях също толкова, колкото и на клиентите са добри аргументи.
2. Водещите на случаи могат да бъдат обучени родители. Към родители на деца с увреждане често има предразсъдъци, а това води до трудности на водещите да бъдат възприемани като авторитети , които управлява работата по случай. Всяка нова практика среща съпротиви. Водещите на случаи трябва да изградят система за подкрепа, която да им помага да отстояват позициите си.
3. Работата по случай изисква дългосрочен ангажимент към клиентите. Особено за хора с тежки увреждания, които имат потребност от продължителна във времето подкрепа, Работата по случай може да продължи с години. Необходими са умения на специалистите в това да я оказват качествено . Например ,трудност в Работата по случай с подобни клиенти изисква специфичен начин на оценка на напредъка, внимание към детайли както в развитието, така и в поддържане на състоянието.
4. Най-важното предизвикателство, идентифицирано от специалисти, работещи в или за АРДЕ, е трудността на специалисти да се ангажират с клиента. Работата по случай изисква ангажимент и развитие на отношение на довери с клиента. Това е базата за работа. Затова е толкова важно системата, в която се практикува Работа по случай, да се ангажира с обученията, супервизията и подкрепата на специалистите. Ангажирането с подкрепата за специалистите води до ангажиране на специалистите с клиентите.

 

VI.ПРИМЕРНИ КАЗУСИ ЗА РАБОТА ПО СЛУЧАЙ С КЛИЕНТИ НА АРДЕ

 

 

VI.1. Работа по случай на дете с епилепсия [4]

 

Случая на Милена

 

Поемане на заявката

 

Родителите на Милена се обаждат на Председателя на АРДЕ с молба за помощ в училището, в което детето им учи. Те са научили за организацията от приятел, който е получавал помощ от същата организация. Председателят определя среща, в която изслушва проблема им. Към Милена е проявена дискриминация- детето е обявено за трудно и родителите са помолени да го преместя в друго училище. Родителите искат детето да остане в същото училище.

 

Председателят на АРДЕ отговоря на родителите, че организацията оказва помощ в подобни случаи чрез застъпничество по линия на правата на детето. Той насочва родителите към социален работник, когото информира за случая и подготвя за предстоящото обаждане.

Социалният работник е потърсен от родителите.

 

Сключване на договор

 

Договор 1

 

Предварителният договор, по който АРДЕ и родителите говорят е, че родителите могат да получат подкрепа от страна на АРДЕ в това да посредничат в конфликта като се основават на това, че правото болното от епилепсия дете е да учи в дружелюбна за него среда, която то е избрало.

 

Оценка

 

Социалният работник определя удобен и за двете страни час за първа среща. Той моли майката, която осъществява първия контакт, да донесе всички документи, които отразяват здравословното състояние на детето, оценка от психолог, както и документи от училище. На въпроса дали да доведат детето, социалният работник отговаря, че това е среща, на която ще говорят за тревогите и намеренията на родителите.

 

Първа сесия за оценка

 

На първата среща идват двамата родители. Милена не е с тях.

Социалният работник информира родителите, че в първите няколко срещи ще прави оценка на всички фактори, довели до кризисната ситуация. Родителите разпалено говорят за скандалното поведение на учителите, обидите от страна на директорката, за чутите подхвърляния на персонала на училището, че детето е за помощно училище.

 

Те говорят как правата им са нарушени и единствено намесата на асоциацията или съд може да ги възстанови.

Социалният работник разбира ситуацията и чувствата на родителите. Уговаря се втора среща, за да може социалният работник да оцени нови фактори, които биха били рискови или позитивни в това решение на родителите.

 

Втора сесия за оценка

 

На втората среща с двамата родители социалният работник изяснява стъпките, които родителите са предприели и казва, че Асоциацията може да се ангажира с тяхна подкрепа. Това прави родителите по-спокойни.

 

Социалният работник насочва темата на разговор към детето.

 

Разбира, че първият пристъп е станал когато детето е на две години. От дългия разказ на майката, която е била с детето в онзи момент, разбира, че рисковете на детето са били много високи. Травматично е било търсенето на лечение. Детето преживява много хоспитализации, тежки състояния. Вследствие на този период на търсене на лечение майката губи доверие в лекарите.

 

Социалният работник задава въпроси за това как болестта е повлияла живота на семейството. Разбира, че семейството обеднява , тъй като майката трябва да остане с детето. Бащата поема много работа, което го лишава от възможност да помага вкъщи по домакинството. И двамата родители са много напрегнати.

 

Трета сесия за оценка

 

Тази сесия се фокусира върху стабилизирането на състоянието на детето, намирането на добър невролог и започване на училище. Оценката продължава с изследване на стратегиите на майката и на бащата да подкрепят детето в училище.

 

Те споделят, че адаптирането в училището на Милена става много трудно. Тя започва училище по-късно и е по-едра от останалите деца. Изостава в ученето,започва да се бие. Чувства се различна.

 

Социалният работник пита родителите как е реагирала Милена на дискриминативното отношение на учителите. Те обясняват, че Милена не би искала да се мести в друго училище защото харесва отделни хора в училище.

 

Родителите искат Милена да остане в същото училище, но не виждат начин това да се осъществи.

 

Договор 2

 

Социалният работник предлага нова стратегия – опит за създаване на програма за разрешаване на конфликта в училище , вместо разрешаването му чрез застъпничество от страна на асоциацията или по съдебен път. Той прави това защото преценява, че проведените разговори позволяват както на него, така и на родителите да оценят, че потенциално сътрудничество с училището крие по-малки рискове за детето в сравнение с търсене на права чрез застъпничество или съдебни дела.

 

Родителите приемат .

 

Този договор предполага нов подход- оценка на детето, потребностите му, способностите му, оценка на ситуацията в училище, оценка на потребностите на учители, оценка на конфликтите и потенциален договор с училището с цел интегриране на Милена обратно в училище.

 

Оценка на случая

 

Оценка на потребностите на Милена

 

Милена е тръгнала на училище по-късно поради болестта си. Болестта е овладяна , според консултацията с невролога, но поведението – не. Милена има склонност да реагира бурно на всички ситуации, с които не е съгласна и така налага мнението си. Това поведение често ескалира в училище поради налагането на училищните правила.

 

Оценка на потребностите на училището

 

Оценката се прави след организиране на среща с училището на Милена. На тази среща, инициирана от социалният работник, са поканени от директора на училището всички учители, които обучават Милена, ресурсния учител и психолога.

 

Екипът в училище бурно изразява емоциите си, породени от трудната комуникация с родителите, с техните изисквания и заплахи. Едва на втора среща екипът успява да идентифицира своите потребности от потенциално сътрудничество с АРДЕ. Заявката към организацията е да подпомогне училището в работата с родителите.

 

Договор 3 и Планиране на интервенциите

 

Социалният работник и училището организират среща в училище, на която присъстват „двете страни“- родителите на Милена и учителите, ангажирани с обучението на Милена.

Родителите са подготвени предварително от социалния работник, който предава разговора си с училището и готовността на екипа там да работи с Милена. Социалният работник уверява родителите, че АРДЕ ще им партнира непрекъснато по този случай.

 

Родителите и училището се съгласяват, че ще си партнират така, че Милена да напредва в училище. Всяка от страните заявява искания към другата по отношение на напредъка на Милена ,които социалният работник превръща в План за интервенции.

Например:

 

Проблем 1

Учителите:

–        Милена ходи между чиновете по време на час и дразни децата

Родителите:

– Милена се изморява и не може да поддържа концентрация повече от 20 минути , това е казал психологът

Учителите:

-Тогава някой трябва да поеме Милена след 20 минути . Кой ще бъде този човек?

 

Участниците решават, че медицинската сестра ще извежда детето , когато това се налага и ще я води при ресурсната учителка.

 

Проблем 2

Учителите:

–        Милена не уважава авторитетите в училище. Тя не следва препоръки.

Родителите:

–        Ние можем да обясняваме на Милена правилата в училище

Учителите:

–        Ще помогнете ако тя спазва правилата вкъщи.

 

Проблем 3

Родителите споделят, че имат трудности да научат Милена да спазва правила , тъй като тя е болна. Социалният работник предлага да им помогне в тази задача. За тази цел майката ще го посещава веднъж седмично, за да обсъждат начини , по които тя би могла да помогне на Милена да спазва правила.

 

В края на срещата социалният работник обявява разпределението на ролите по случая: водещият на случая е социалният работник от АРДЕ. В екипа влизат ангажираните по случая: класният ръководител, психологът, ресурсният учител, медицинската сестра, майката и бащата на Милена.

 

Планът за интервенции включва:

 

1. Милена посещава училище
2. Милена се запознава с медицинската сестра, която й обяснява , че ще я взима от клас след 20-та минута и ще я води при ресурсния учител
3. Психологът започва работа с Милена, за да й помогне да започне да спазва правилата в училище
4. Майката посещава социалния работник, с когото изследва причините за това, че не е способна да налага правила вкъщи.
5. След 30 дни екипът се среща, за да обсъди резултатите

 

Екипна среща , проведена 30 дни след започване на работа по случай

 

Присъстват всички освен медицинската сестра. Срещата е организирана от директора на училище със социалния работник, водещ на случая.

 

1. Класната има по-малко проблеми да овладява поведението на Милена. Тя самата, разговаряйки с психолога на Милена в училище , открива начин за овладяване на проблемното поведение на Милена. Тя вижда Милена 5 минути преди започване на часа и й обяснява какво ще се прави в този час. Това обяснение помага на Милена да се включи по-успешно в задачите в клас. Класната е успяла да намери думи за това да обясни на Милена правилата в час.
2. Екипът в училище разбира, че Милена обича часовете по музика най-много и пее с удоволствие. Затова учителят по музика е поел задача да обърне специално внимание на Милена като я вижда в определен от него час, уговорен с ресурсната учителка.
3. Ресурсната учителка не забелязва успехи при Милена, но продължава да работи с нея. Тя има нужда от това Милена да се занимава вкъщи по предметите. Майката поема този ангажимент.
4. Майката споделя притеснението си, че медицинската сестра не харесва Милена и детето се страхува от нея.
5. Психологът работи с Милена по установяване на правила, но не среща подкрепа от майката.
6. Социалният работник информира, че здравословното състояние на Милена не е добро в момента, което води до трудности   при налагане на правила.

 

Планът за интервенции остава същия . Допълва се с:

Консултиране на състоянието на Милена с нейния невролог

Разговор с медицинската сестра

 

Постигнати резултати

 

1. Създаден е екип, който следи развитието на случая. Екипът се среща веднъж на месеци половина. Информацията се споделя навреме. Сигнализира се за кризи в училище, на които се реагира веднага.
2. Родителите партнират
3. Участниците мислят заедно за предстоящи промени, свързани със завършване на Милена на 4 клас и промяна на учителите в 5. Планират се интервенции, които ще помогнат на новите учители, на Милена и на родителите да създадат нов екип, който да развие същия стил на работа. Директорът на училището сътрудничи в това.

Работата по случая продължава.

 

VI.2. Работа по случай на дете с епилепсия базирана в училище [5]

 

Случая на Мария

 

Мария, 12г., ученичка в пети клас, има епилепсия, от което е затруднено ученето й. Родителите на Мария желаят тя да получава допълнителна помощ в училище като ученичка със специални образователни потребности. След като Мария е включена в съответната програма в училището, в грижите за нея участва екип от специалисти: ресурсни учители, логопед, училищен психолог, училищна медицинска сестра. Подкрепата, която ще получава Мария е в отговор на нейните потребности и има дългосрочен характер. В грижите за Мария е ангажиран и невролог, с който работи АРДЕ. Екипът се споразумява за водещ на случая на Мария да бъде училищният психолог, който е обучен в метода Работа по случай.

 

Договор с родителите и с Мария

 

Договорът е между родителите на Мария и училището, което ще подкрепя момичето в хода на нейното обучение. Мария е информирана за воденето на случая от училищния психолог и приема двете да провеждат индивидуални срещи за разговори и консултиране.

 

Оценка на случая

 

Обучението на Мария в пети клас я изправя пред нови предизвикателства, поради промяната в организацията на обучението, нови учители и необходимост да се само-управлява в ежедневието си в училище. Мария е тревожна, в различни ситуации в училище тя реагира с поведение, което е трудно за възрастните и съучениците й, има нужда да изразява и разбира потребностите си и да намери мястото си в училищната среда.

 

Оценка на потребностите на родителите на Мария

 

В живота на Мария участва цялото семейство, включително разширените членове. Често пъти има не добра координация между тях в препредаването на потребности, съобщения, комуникацията с учлището, както и различни очаквания на всеки от грижещите се към Мария, спорове и несъгласия. Семейството е консултирано от водещия на случая, при необходимост екипът се среща със семейните членове и обсъжда различни въпроси, които възникват между тях и във връзка с обучението на Мария.

 

Оценка на потребностите на училището

 

Училището има нужда да изрази емоциите си по отношение на поведението на Мария в учебните часове – тя е неспокойна, става и се разхожда, настоява да бъде извеждана от час, забелязва се влошаване на нейните постижения в ученето. Екипът по случая провежда среща, на която присъстват специалистите, учителите на Мария. На срещата освен наблюдаваните проблеми с Мария, се споделя нуждата от предоставяне на повече информация за учителите за епилепсията. Родителите на Мария са потърсили помощ от АРДЕ и предлагат да се организира училищно събитие, на което представители на АРДЕ да говорят за епилепсията.

 

Оценка на потребностите на Мария

 

Ресурсната учителка на Мария споделя, че напоследък момичето се оплаква от болки в гърба. След разговор с бабата на Мария, тя разбира, че й е открито гръбначно изкривянане, за което все още не са предприети мерки за лечение. Екипът смята, че в основата на промяната в поведението на Мария стои дискомфорта от заболяването, тревожността й от появата му и липсата на яснота по отношение на лечението и прогнозата. Училищният психолог трябва да събере още информация чрез среща с Мария и наблюдения в класната стая и средата от връстници, след което ще предложи план за интервенции.

 

Договор 2 и планиране на интервенции

 

Училищният психолог разговаря с Мария, извършва наблюдения в часове с класа, разговаря с другите учители. От тях вижда, че Мария често обижда съучениците и учителите си. След разговор с майката на Мария научава, че от скоро момичето носи медицински корсет, с който не е свикнало и с който спи дори през нощта. Училищният психолог разбира, че семейството на Мария е объркано от здравословния й проблем и силно обезспокоено от промяната в поведението на Мария. Училищният психолог предлага да се срещне със семейните членове, които се грижат за Мария. Мария през седмицата живее при баба си и дядо си по майчина линия, а през почивните дни се връща в дома при родителите и брат си. На срещата става ясно, че бабата на Мария има различни очаквания за Мария, които се разминават с мнението на дядо й и това на родителите на Мария. Също така, семейството споделя за финансови проблеми. Родителите на Мария признават, че са изнервени от ситуацията си.

 

По време на срещата с Мария, тя споделя с училищния психолог, че момичетата от класа я обиждат. Учителката е направила забележка само на нея. Показва корсета, който носи и казва, че от него я сърби тялото и че не иска да го носи. Училищният психолог разбира, че Мария има натрупани негативни емоции и трябва да се случат позитивни промени, преди момичето да е изгубило доверие в системата.

 

Планът за интервенции включва:

 

1. Училищният психолог и Мария ще провеждат редовни срещи, за да може Мария да се справи с чувствата си.

2. Майката на Мария е основният грижещ се, с който училището ще комуникира и тя се ангажира да поддържа комуникацията вътре в семейството на Мария, бабите и дядовците й.

3. Учителите на Мария заедно с ресурсният учител ще преразгледат учебната програма в съответствие с нововъзникналите потребности на детето.

4. Родителите на Мария ще се консултират с лекуващия й лекар относно неудобството на корсета.

5. Ресурсният учител ще проведе среща със съучениците на Мария, за да помислят заедно как заедно да я приобщят в класа.

6. Училищното ръководство ще организира среща с учители и родители на училищно ниво, на която заедно с представители на АРДЕ ще разговарят за проблемите на хората с епилепсия. На срещата ще присъства и невролога, който консултира Мария.

7. Екипните членове се договорят за провеждане на редовни екипни срещи за обратна връзка.

 

В резултата от планирането на работата по случай се наблюдава успокояване на Мария, взето е временно решение за медицинският й корсет да бъде разширен, планирана е медицинска интервенция за лечение на изкривянането, майката на Мария споделя, за удовтелворителни отношения в семейството. Мария участва в общи часове със своите съученици и индивидуални часове с ресурсната учителка. Тя успява да напредне в обучението и да получи количествени оценки в представянето си. Семинарът, който е проведен в пратньорство с АРДЕ се оценява като много полезен, а сътрудничеството между организацията и училището допринася за по-сигурна и спокойна атмосфера в обучението на деца с епилепсия.

 

 

VI. 3. Случаят на Румен [6]

 

Румен е ученик в първи клас, има множество увреждания на тялото, нарушено зрение, епилепсия. Той е приет в училище, защото учителката се съгласява на това след лично допитване. До момента тя няма опит в обучението на дете с увреждане. В помощ на Румен училището осигурява ресурсна учителка от специално училище, която ще посещава учебните часове на момчето, както и ще провежда с него индивидуални часове. Румен се нуждае от асистент за справяне със задачи от ежедневието си, свързани с придвижване, хранене, тоалет и самообслужване. Училището не може да предложи такъв, нито има възможност да бъде осигурен от програмите за Личен асистент или Социален асистент в системата за социални услуги. Майката на Румен поема тази функция, като се договаря с училището, че ще придружава сина си във времето докато той е на училище. Съгласно технологията за Работа по случай и за целите на ефективната помощ, възрастните, които са ангажирани по случая на Румен, сформират екип, който да предоставя координирани грижи в училище. Училищният психолог поема воденето на неговия случай.

 

Договор между училището, Румен и неговото семейство

 

Договарянето между участниците става на екипна среща и обсъждане на потребностите на Румен. В екипа по неговия случай участват учителката на класа, ресурсната учителка, логопед, училищния психолог и майката на Румен. Екипът взима решение за необходимост от време за наблюдение на адаптирането на момчето в училищната среда, както и за разпознаване на неговите нужди в отговор на промяната й, поддържане на обратна връзка за нововъзникнали потребности на Румен в хода на неговото обучение.

 

Оценка на потребностите на Румен с фокус върху обучението му

 

Румен е силно мотивиран за учене, той активно участва в обсъждането на начините на учене – нуждата от увеличен шрифт за учебните му материали, повече време за изпълняване на основните задачи, балансиран брой индивидуални часове по математика с ресурсната учителка, упражнения в дома му. Като благоприятно обстоятелство се отчита фактът, че момчето ще учи в един клас със своя брат, който също ще се включи в грижите за него в мястото на класната стая и придвижването му в училище. Румен е по-голям с година от своя брат, чувствителен е към старшинството си сред децата в многодетното му семейство и държи то да се зачита от всички възрастни. Един проблем е присъствието на майката на Румен в училище,която се изморява докато изчаква приключването на часовете му.

 

План за интервенции

 

1. Оценката на силните страни и ограниченията на Румен,направена на базата на наблюдения и интервюта с Румен от училищния психолог, логопеда, учителите и майката, променя неговата индивидуална образователна програма. Обучението му се осъществява основно в класа с неговите връстници.

 

2. Училищното ръководство предлага на майката на Румен да се присъедини към Училищното настоятелство и предоставя стаята на настоятелството като удобно пространство за времето за обучение на Румен.

 

3. Училищният психолог провежда ежеседмични срещи с Румен, в които го подпомага в адаптирането му в училище, обсъждат опита му в училище, както и теми, които той поставя.

 

4. Родителите на Румен са част от родителската общност в АРДЕ, което дава възможност за добро сътрудничество с училището и подкрепа за развиването на капацитета му. Планират се семинари за учители и родители, които информират хората за спецификите на децата с епилепсия.

 

5. Екипът насърчава Румен, който има силна мотивация и желание за учене и с готовност се включва в класната работа, както и във всяка друга дейност на училището.

 

 

Развитие на случая: Румен завъшва средното си образование в това училище, той успява да развие компенсаторни начини за учене и участие и завръшва като отличен ученик. В края на обучението му е награден с грамота от училищното ръководство. Румен успява да създаде добри отношения с връстниците си, като става един от предпочитаните и уважавани ученици в класа. Майката на Румен става важен член в Училищното настоятелство; тя намира място в училище, в което помага на своето дете, но се чувства полезна за развитието на родителската общност. Работата по случай на Румен обхваща преходните му периоди в хода на пребиваването му в училище, смяната на учители, обучението по чужд език, комуникацията между различните участници. Понастоящем Румен е студент във ВУЗ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

       ПРИЛОЖЕНИЕ 1

 

Примерна оценка на потребностите според Методика на ЦОП [7]

–        Здравеопазване

Осигурява физическото и психическо развитие на детето. Оценява се въздействието на евентуални увреждания. Включва осигуряване на здравни грижи и лечение, достатъчно и питателно хранене, физически упражнения, имунизации, тестове за установяване нивото на развитие, стоматологични и офталмологични грижи и лечение, а за децата над определена възраст – съвети и информация в контекста на сексуалното образование и относно злоупотребата с наркотични вещества.

–        Образование

Обхваща всички аспекти на когнитивното развитие още от раждането. Включва осигуряване на възможности за игра и взаимодействие с други деца, достъп до книги, възможности да придобие различни умения и да задоволява интересите си, да се радва на успехите и постиженията си. Предполага изразяване на интерес от страна на възрастни към учебната дейност, напредък и постижения на детето. Разбиране от страна на възрастните на специалните нужди на детето (свързани с евентуални увреждания).

–        Емоционално и поведенческо развитие

Демонстриране на подходящи реакции на чувствата и действията на детето, насочени първоначално към родителите и семейството, а с израстване на детето и към все по-широк кръг хора и явления.

Включва: стойностни отношения в ранното детство, характеристики на темперамента, способност за адаптиране към промени, реакция на стрес и степен на самоконтрол.

–        Идентичност

Отнася се до развиващото се самовъзприемане на детето като отделна и ценена личност.Включва: възприемането от детето на собствената личност и способности, изграждане на положителен образ за себе си и самооценка, и положително чувство за индивидуалност. (Расовата и религиозна принадлежност, възрастта, пола и наличие на евентуални увреждания могат да допринесат за това). Чувства на принадлежност към семейството, връстниците и обществото и приемане от тези групи.

–        Семейни и социални отношения

Развитие на способността за съчувствие и съпреживяване и за поставяне себе си на мястото на другия.Включва: стабилни отношения с родителите и семейството, добри отношения с братята и сестрите, увеличаващо се значение на приятелските отношения с връстниците и начин, по който реагира семейството на тези отношения.

–        Социална представяне

Отнася се до обогатяващото се разбиране на детето за начина, по който поведението и външният вид (вкл. евентуално увреждане), се възприемат от другите хора и за създаваното от него впечатление.Включва: подходящо за възрастта на детето, пола и културната / религиозна принадлежност облекло, чистота и лична хигиена и възможност на родителите да дават съвети относно поведението и представянето в различна обстановка и обстоятелства.

–        Умения на детето да се грижи за себе си

Развитие на практически, емоционални и комуникативни способности, необходими за задълбочаване на независимостта на детето. Включва: ранни практически умения за обличане и хранене, възможности за придобиване на увереност в себе си, умения за извършване на практически дейности извън семейството. Подпомагане на детето да придобие умения за решаване на проблеми. (Специално внимание трябва да се отдели на децата, страдащи от различни увреждания и как се отразяват тези увреждания върху развитието на уменията на тези деца да се грижат за себе си).

 

Оценка на родителския капацитет:

–  Основни грижи

Осигуряване на физиологичните потребности на детето и необходимите здравни грижи и стоматологична помощ. Включват осигуряване на храна,   жилище, чисто и подходящо облекло и необходимата лична хигиена.

–  Гарантиране на сигурността

Осигуряване на адекватна закрила на детето от вредни фактори и опасности.

Включва защита от контакти с небезопасни възрастни или деца и от самонараняване. Правилно разбиране на рисковете и опасностите в дома и извън него.

–  Емоционална топлота

       Задоволяване емоционалните потребности на детето, като у него се създава чувството, че е особено ценено, както и позитивно чувство за собствена расова и културна идентичност. Включва задоволяване изискванията на детето за сигурни, стабилни и нежни взаимоотношения със значими за него възрастни с необходимата чувствителност и отзивчивост към нуждите на детето. Подходящ физически контакт, внушаване на положителни чувства и прегръдки, достатъчни за да се демонстрират убедително чувства на привързаност и любов, и да се изрази похвала и насърчение.

–  Стимулиране

Подпомагане и насърчаване обучението на детето и интелектуалното му развитие чрез поощряване и когнитивно стимулиране, и създаване на социални възможности. Включва подпомагане на когнитивното развитие и потенциал на детето чрез взаимодействие, общуване, разговори и отзивчивост на опитите за общуване и въпросите на детето, насърчаване и участие в игрите на детето и осигуряване на възможности за образование. Даване възможност на детето да постигне успех и осигуряване присъствието му в училище. Оказване на помощ на детето да се справя с предизвикателствата на живота.

–  Напътствия и ограничения

Оказване помощ на детето да регулира своите емоции и поведение. Основните родителски задължения включват демонстриране и подпомагане на детето да усвои подходящо поведение и да постигне контрол върху емоциите и чувствата си и взаимодействията си с другите. Това включва даване на напътствия относно социалните ограничения, за да може детето да изгради свой модел на морални ценности и устои, както и на социално поведение, съобразено с нормите на обществото, в което то ще израсне. Целта е детето да бъде подготвено да се развие като самостоятелен индивид със собствени ценности, способен да разбира и демонстрира подходящо социално поведение, без да е зависим от външни фактори. Това предполага на децата да не се пречи да проучват и се учат от опита си. Включва изграждане на умения за разрешаване на социални проблемни ситуации, управление на гнева, уважение към другите и ефективна самодисциплина и изграждане на поведението.

–  Стабилност

Осигуряване на достатъчно стабилна семейна среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност.

 

Фактори на семейството и средата:

–  История и функциониране на семейството

Семейната история включва както наследствените, така и психо-социалните фактори. Функционирането на семейството се влияе от: членовете на домакинството и отношението им към детето; значителни промени в живота на семейството; историята на детството на родителите; значителни събития; характер на живота в семейството, вкл. отношенията между братята и сестрите и влиянието му върху детето; предимствата и слабостите на родителите, вкл. на родител, който не живее със семейството; отношенията между разделени родители.

–        Роднински кръг

Кои лица се смятат за членове на роднинския кръг на детето от самото него и от родителите? Този кръг включва лица с или без родствени връзки с детето, както и такива лица, които не посещават редовно семейството. Какво е тяхното участие и значение за семейството?

–        Жилище

Снабдено ли е семейното жилище с основни удобства, съобразени с възрастта и равнището на развитие на детето? Пригодено ли е за нуждите на членове на семейството с увреждания?

Основните удобства включват: водоснабдяване, отопление, канализация, уреди за готвене, място за спане и възможност да поддържане на чистота и хигиенични и здравословни условия на обитаване.

–        Работа

Кои членове на семейството работят, на какъв режим и имало ли е промени в това отношение? Как се отразяват тези фактори върху детето? Как приемат членовете на семейството трудовата дейност или безработицата? Как се отразяват тези факти върху отношенията им с детето?

–        Доходи

Размер на постоянните доходи. Получава ли семейството всички форми на социално подпомагане, на които има право? Достатъчни ли са семейните доходи за покриване нуждите на семейството. Начин, по който се използват семейните доходи. Изпитва ли семейството финансови затруднения, даващи отражение върху детето?

–        Социална интеграция на семейството

Проучване на положението в квартала и общността и отражението, което то дава върху детето и родителите.

Включва: степен на социална интеграция или изолация на семейството, информация за отношенията им с връстници и приятели, участие в социални мрежи и значението, което семейството отдава на всички тези отношения.

–        Ресурси в общността

Описание на всички съоръжения за обществено ползване и услуги на разположение в квартала, вкл. здравни услуги, институции, предлагащи дневни грижи и училища, места за изповядване на съответни религии, транспортна инфраструктура, магазини и увеселителни места и съоръжения. Включва наличие и достъпност на ресурсите, особено по отношение на членове на семейството с увреждания.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

 

Примерен Индивидуален план за предоставяне на услугата, според Методика на ЦОП [8]

 

Индивидуалният план е специфичен за всяко дете в по своите цели, съдържание, методи и продължителност. Описва начините, по които ще бъдат задоволени конкретните потребности, подкрепата, която детето и семейството му ще получат, кой и как ще я извърши. Той е реалистичен с ясно формулирани постижими цели и времева рамка, в която да бъде изпълнен. Той е с индивидуален характер и е съобразен със специфичната характеристика на детето и възможностите, които дават наличните ресурси на ЦОП.

Изработва се въз основа на анализ върху цялостната оценка на потребностите на детето и оценения родителски капацитет, по случая изготвена от мултидисциплинарния екип, работещ по конкретния случай в срок от 5-6 седмици след започване на работата. Вземат се под внимание дейностите, включени в плана за действие на ОЗД.

В изготвения план се посочват: видът на услугите; различните дейности и стъпки за интервенция (индивидуална и групова работа, семейно консултиране, сесии за овладяване на умения и др.); специалистите, които ще бъдат ангажирани; продължителността на услугата; при необходимост – допълнителни специалисти или услуги извън предоставяните в ЦОП. Планът се съгласува от всички участващи в предоставянето на услуга лица. Това се прави на екипна среща, на която задължително са поканени да присъстват: родителите на детето или хората, полагащи грижи за него; детето, в зависимост от възрастта и неговото развитие; водещият на случая от ОЗД; ключовият специалист и подкрепящият екип от ЦОП; директорът на ЦОП или негов заместник (ръководител на направление, ако е обособено такова).

Ключовият специалист споделя на достъпен език дейностите, заложени в плана с детето и родителите като активно търси тяхното мнение и съгласие.

Всички участници в срещата за планиране се подписват, че са съгласни с плана. Във протокола от екипната среща за приемане на плана се отразяват всички коментари, виждания, опасения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

 

Стандарти, които се прилагат в мрежата от услуги за деца [9]:

 

СТАНДАРТ 1: РОДИТЕЛЯТ, ДЕТЕТО И/ИЛИ НАСТОЙНИКЪТ/ПОПЕЧИТЕЛЯТ МУ ПОЛУЧАВАТ ПОДКРЕПА ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩАТА ЗА ДЕТЕТО И СЕМЕЙСТВОТО УСЛУГА, КОЯТО ДА ОСИГУРИ МАКСИМАЛНО ДОБРА ГРИЖА ЗА ДЕТЕТО.

 

СТАНДАРТ 2: ДОСТАВЧИКЪТ ИМА РАЗРАБОТЕНА ПОЛИТИКА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИТЕ, СЪОБРАЗЕНА С НОРМАТИВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И ОБЕЗПЕЧЕНА С НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ.

 

СТАНДАРТ 3: ДОСТАВЧИКЪТ ИНФОРМИРА ДЕТЕТО, РОДИТЕЛЯ И/ИЛИ НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ ЗА НАЧИНА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГАТА И ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ПЕРСОНАЛА, КОЙТО ЩЕ Я ИЗПЪЛНЯВА.

 

СТАНДАРТ 4: ДОСТАВЧИКЪТ ПОДДЪРЖА ПОДРОБНА И АКТУАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ.

 

СТАНДАРТ 5: ДОСТАВЧИКЪТ УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И РОДИТЕЛЯ И/ИЛИ НАСТОЙНИКА/ПОПЕЧИТЕЛЯ ЗА ВСЕКИ ИНЦИДЕНТ, СВЪРЗАН С ДЕТЕТО.

 

СТАНДАРТ 6: ДОСТАВЧИКЪТ ОСИГУРЯВА ИНДИВИДУАЛНА ПОДКРЕПА НА ДЕТЕТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С НЕГОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ. ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ ПОЛУЧАВАТ НЕОБХОДИМАТА ГРИЖА.

 

СТАНДАРТ 7: ДОСТАВЧИКЪТ ОСИГУРЯВА УСЛОВИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯ, ОСНОВАНИ НА ВЗАИМНО УВАЖЕНИЕ И РАЗБИРАНЕ МЕЖДУ ДЕЦАТА И ПЕРСОНАЛА.

 

СТАНДАРТ 8: ДОСТАВЧИКЪТ ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СВОБОДНО ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ И ОПЛАКВАНИЯ ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И РАЗРАБОТВА ПИСМЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ЗАЩИТА ОТ НАСИЛИЕ, ЗЛОУПОТРЕБИ И ДИСКРИМИНАЦИЯ.

 

СТАНДАРТ 9: ДОСТАВЧИКЪТ ОСИГУРЯВА ПОДХОДЯЩИ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И МАТЕРИАЛНА БАЗА, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ЦЕЛИТЕ НА УСЛУГАТА, КОГАТО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА УСЛУГАТА ИЗИСКВА ТОВА.

 

СТАНДАРТ 10: ДОСТАВЧИКЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ОСИГУРИ БЕЗОПАСНА И СИГУРНА СРЕДА ЗА ДЕЦАТА.

 

СТАНДАРТ 11: ДОСТАВЧИКЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ПРОВЕДЕ ВНИМАТЕЛЕН ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛА И ДОБРОВОЛЦИТЕ, РАБОТЕЩИ С ДЕЦА.

 

СТАНДАРТ 12: ДОСТАВЧИКЪТ ОСИГУРЯВА ЧИСЛЕНОСТТА, ОПИТА И КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ПЕРСОНАЛА ДА БЪДАТ СЪОБРАЗЕНИ С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНА ГРИЖА ЗА ДЕЦАТА И ОСИГУРЯВА ПРОФЕСИОНАЛНА И МЕТОДИЧЕСКА ПОДКРЕПА И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА МУ.

 

СТАНДАРТ 13: ДОСТАВЧИКЪТ РАЗРАБОТВА ПРОЦЕДУРА ЗА ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ НА ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ И ОСЪЩЕСТВЯВА ПЕРИОДИЧНО ТАКЪВ КОНТРОЛ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА КАЗУС ЗА ОБСЪЖДАНЕ В ОБУЧИТЕЛНА СИТУАЦИЯ

 

Случая на Ирина

 

Ирина е на 12 години, има епилепсия. До четвърти клас е посещавала училище, след което, поради медицински причини прекъсва обучението си. В продължение на година и половина Ирина не учи. Майката на Ирина се обръща към ново училище с желание Ирина да продължи образованието си. Тя се опасява, че тръгването на Ирина на училище може да не е успешно, поради трудностите в поведението на дъщеря й. Ирина се държи провокативно като извършва неприятни неща за тях – използва обидни думи, непредсказуема е в действията си. Детето взима лекарства, но състоянието й остава непроменено. Училищното ръководство, училищният психолог и родителите на Ирина се срещат, за да обсъдят възможностите за обучението на Ирина, като съобразят нейните нужди и достъпа й до образование с интереса и потребностите на останалите деца в класа.

 

Задача към участниците: Направете ролева игра на екипно обсъждане и определете основните области на за взимане на решения по случая на Ирина. Кои са етичните дилеми, които възникват в хода на ролевата игра, формулирайте ги, определете начини за решение. Дискутирайте необходимостта от работа по случай. Направете план на интервенциите.

 

Какви знания и умения са необходими за да може да се прилага успешно работа по случая на Ирина и как АРДЕ ще отговори на потребностите от тях?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

Етичен кодекс на работещите с деца в България, ДАЗД

 

Конвенция на ООН за правата на детето

 

Конвенция на ООН за првата на хората с увреждания

 

Методика за управление на случай за Център за обществена подкрепа, (2010), Методики и указания на АСП, МТСП.

 

Маринова , А. (20..), Обучение на деца със СОП в училище: Сътрудничеството между различните участници, Университетско издателство.

 

Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, (2003), МТСП.

 

Germain, C. (1970) Casework and Science: A historical encounter, R.W.Roberts & R.H.Nee (Eds.) Theory of Social casework, University of Chicago press.

 

Richmond, M. (1917). Social Diagnosis, New York Russell Foundation.

 

Richmond, M., Addams, J. (1986). From Moral Certainty to Rational Social Service, Inquiry in Social Work Practice in Donna L. Franklin Review.

 

Томоv, Т., Markova, G., Chincheva, S. (2007). Социална работа по случая (Social Casework). Проблеми на Социалната Работа. Образование Практика, Научни Изследвания. (Anthology of articles published by the Bulgarian Association for Social Work Education)   ИК-Кота, София. 77-82.

 

Webb, B., N. (1996). Social Work Practice With Children, The Guilford Press.

 

 

1,2 Richmond M. (1917), Social Diagnosis, New York Russell Foundation;

Richmond M. and Addams J. (1986) From Moral Certainty to Rational Social Service, Inquiry in Social Work Practice in Donna L. Franklin Review

 

 

[1] Germain C., (1970), Casework and Science: A historical encounter, R.W.Roberts & R.H.Nee (Eds.) Theory of Social casework, University of Chicago press.

 

[2]Webb Boyd Nancy, (1996), Social Work Practice With Children, The Guilford Press

[3] Някои от тези социалните услуги в общността са : Център за обществена подкрепа,Център за социална рехабилитация и интеграция, Приемна грижа

 

[4] Представеният случай е воден от доброволец в АРДЕ-София. Името на клиента и участниците са променени за целите на спазване на поверителността.

 

 

[5] Случаят е от практиката на сътрудник на АРДЕ. Името на клиента, както и на всички участници са променени за целите на спазване на поверителността. Публикуван е в Маринова А., (20..), Обучение на деца със СОП в училище:Сътрудничеството между различните участници, Университетско издателство

 

[6]Случаят е от практиката на сътрудник на АРДЕ. Името на клиента, както и на всички участници са променени за целите на спазване на поверителността.

[7] Методика за управление на случай за Център за обществена подкрепа, (2010), Методики и указания на АСП, МТСП

 

[8] Методика за управление на случай за Център за обществена подкрепа, (2010), Методики и указания на АСП, МТСП

 

[9] Наредба за критериите и стандратите за социалните услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г., АСП