Асоциация на родители на деца с епилепсия

ОТЧЕТ

На 29.05.2015 г., 9.30 – 15.00 ч. хотел Радисън , зала Бална се проведе кръгла маса на тема: Включващо обучение за деца с епилепсия – палитра от идеи, гледни точки и равносметки” по проект „Включващо обучение”.
На срещата присъства 95 човека от различни училища в цялата страна.
Кръглата маса откри г-жа Събева, председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия. Тя приветства гостите и даде думата на ръководителя на проекта г-жа Грета Ганчева. На срещата присъства екипа по управление на проект „Включващо обучение”.
В първата част бяха представени три теми. Първата от тях представи г-жа Анна Кабакова, клиничен социален работник и терапевт по семейно консултиране. Тя обобщи посещенията на АРДЕ в 36 училища в страната и направените изводи от тях
Втората тема третира метода на „Водене на случай” представена от д-р по Клинична социална работа Галина Маркова. Асоциацията от 1998 г. работи с методиката и има натрупан достатъчно опит. Насочено беше вниманието върху основните дейности по прилагането на метода, също и кой може да бъде ръководител на екипа и как се създава. В основата на този метод е участието на детето и неговите потребности. Задължителното участие на родителя е гаранция за постигане на добър резултат при работата с деца с различни проблеми, не само с увреждане.
Третата тема третира участието в училище на социалният работник. Тя беше представена от психолога г-жа Анет Маринова. Този въпрос поставиха всички училища, които АРДЕ посети.
Четвъртата тема насочи вниманието към Законопроекта за училищното и предучилищно образование. Г-жа Галя Захариева от Комисията по образование
сподели своето и тези на колегите си мнение, че този закон е началото на новите процеси в образованието свързани и с Европейските изисквания. Всички са единодушни, че повече с тези поправки в действащият закон не могат да се постигнат целите и на включващото обучение.
По всички представени теми се състояха дебати относно добрите постижения по проекта и проблемни теми, които са в основата на продължаването на процеса за включване на децата с увреждане, в частност с децата с епилепсия.
През втората част се поставиха три въпроса и участниците се разделиха на три групи.
Представям обобщените окончателни от кръглата маса резултати от дебатите на трите групи.

Група 1 работи по следната тема:
Какви са предизвикателствата във Вашата практика на нивото на взаимоотношенията между отделните участници в процеса на работа с деца със СОП? Предложете идеи за промяна.
• В структурата на екипите по „Включващо обучение” няма точно разпределени задължения като структура на екипите. Често един от екипа изпълнява документалната работа, а останалите само си слагат подписите. Не е ясно кой координира работата на екипа. Предложение – да има координатор на екипа и ясно структурирани задължения на всеки член на екипа.
• Екипите срещат много трудности в контактите с родителите, които могат да бъдат свърхобгрижващи или неглижиращи. Необходимо е МОН да набележи специални мерки относно работата с родителите. Предложение: Да се разпишат мерки относно задълженията на родителите. След 2 предупреждения на родителя, да се постави под въпрос неговото родителство по съдебен ред. В Англия родителят се вика в присъствието на социалния работник и директора на училището и ако не се отзове, случаят се предава на съда.
• Необходима е работа с масовия учител. Масовите учители нямат нужните знания за работа с деца с различни увреждания. Понякога те отправят коментари към членовете на екипа по включващо обучение „Вземете го оправете този ученик”. Има масови учители в някои елитни училища, които не искат да има деца с увреждания в училището.
• Често има проблеми със социализацията на децата, постъпващи в училището. Социалните проблеми на семейството на детето пряко се отразяват на функционирането му в училището. Има много деца, които имат нужда от съдействие за документите им в ТЕЛК. Предложението е да има социални работници в училище, които да поемат грижа за социализация на децата. Необходим е такъв член на екипа. За деца, които представляват по-трудни случаи, е необходимо да има помощник-учители (могат да бъдат и студенти-педагози), които да бъдат до детето в училище.

Група 2 работи по следната тема:
Какви са предизвикателствата във Вашата практика на нивото на процедурите, организацията на работа на специалистите и методите, които се прилагат в хода на работа с децата със СОП? Предложете идеи за промяна.
• Учителите споделят разлики в процедурите, документацията и отчетността при работа с деца със СОП по проекта. В отделните населени места има различни случаи и различни процедури при работата с децата. Различните РИО дават различна информация по тези въпроси. Предложение:Единен стандарт за работата с деца със СОП в училище.
• Има проблеми с методиката за обследване на децата. Необходимо е помещение, където това да се случва в спокойна и конфиденциална атмосфера. Психолозите не са обучени за работа с теста на Рейвън, например. Това прави резултатите от теста ненадеждни. Предложение: психологът да има отделна стая във всяко училище и да премине специализирано обучение за тестовете, които се използват.
• Документацията по проекта е твърде много и отнема ценно време, което педагозите могат да употребяват за други цели – например за подготовка с помощта на специализирана литература. Предложение: да се намали документацията по проекта. Да се намали попълването на едни и същи данни на няколко места – бележници, електронни дневници и пр.
• Да се унифицират принципите на заплащането на всички учители в цялата страна – независимо дали става дума за масови учители или за членове на екипа от включващо обучение. Членовете на екипите по включващо не получават диференцирано заплащане.
• Предложения: Необходими са практически обучения за целия екип по включващо обучение. Необходими са обучения за масовите учители за работа с деца със СОП – как да подхождат към тях, как да ги мотивират в часовете, какви са специфичните трудности за различните увреждания и как да партнират добре на децата.
• Предложение:Да се набави помощна литература за психолозите, логопедите и ресурсните учители, а също така – набори от упражнения за учениците.
• Предложение: Медицинските документи да не са задължителни, за да може едно дете да получи допълнително подпомагане. Изискването за диагноза оставя много деца без необходимата им помощ.
• В първи клас има много деца с логопедични проблеми, които не са деца със СОП. Ако не им се помогне още в началото, във втори клас те стават с обучителни трудности. Предложение – децата с логопедични проблеми да бъдат включени като група деца, подпомагани по проекта.
Група 3 работи по следната тема:
Как определяте своята професионална и лична роля в процеса, смисъла на включващото обучение и потребностите Ви от подкрепа? Предложете идеи за промяна.
1. Предложение – да има редовни срещи на екипите по проекта за споделяне на полезна информация, на добри практики, ресурси, контакти и опит в сътрудничество с институции
2. Да има редовни обучения в нови методики, да се избягва рутината
3. Да има структурирани методики, подкрепени със съответните помагала
4. Пространство, където екипите да могат да споделят трудности и успехи в работата си. Нужна е външна супервизия за специалистите от екипа
5. Необходимо е да се работи с нагласите на масовия учител по отношение на работата с децата със СОП
6. Професионалната роля на специалист от екипа означава и лично ангажиране. Тук стои темата за избягване на професионално прегаряне и нуждата от супервизия
Предложения на АРДЕ по проекта „Включващо обучение”, които обобщават споделеното от родители и учители по време на срещите в 36 училища

• Увеличаване на броя на ресурсните учители и техните часове според броя на децата със СОП и техните индивидуално оценени потребности от подпомагане
• Намаляване размера на паралелките, в които има деца със специални образователни потребности до 16 души
• Оставане на екипите по проекта на постоянен договор в училище
• Изграждане на методически стандарти за работа с деца със СОП по различните дисциплини
• Социален работник в училище, който да поеме грижата за социализацията на детето и сътрудничеството със семейството му
• Организиране на адекватна медицинско обслужване в училище
• Допълнително финансово стимулиране на учители, в чиито класове има деца с увреждания, нарастващо според броя им