Лекарите не знаят какви лекарства липсват, а не всяко е заменяемо и добро за пациента, казва д-р Филип Алексиев

Хората с епилепсия в страната отново останаха без важни лекарства. Затова Асоциацията на родителите на деца с епилепсия и невролози ще подготвят поредния сигнал до здравната комисия в парламента, МЗ, НЗОК и Изпълнителната агенция по лекарствата. Какви въпроси ще поставят на властта и какви са исканията им. Това попитахме д-р Филип Алексиев. Той е завеждащ Отделението по интензивно лечение на неврологично болни в УМБАЛ „Света Анна“-София.

Ние, лекарите невролози, не знаем в реално време какви лекарства липсват. Поставени сме пред свършен факт. Към момента, например, в аптечната мрежа няма окскарбазепин и карбомазепин. Има проблеми и с валпроевата киселина.

Няма начин, по който да разберем

Не от сега липсват и медикаменти,

от които имаше по два-три взаимозаменяеми, сега имаме само по един. Не минава време и се появява проблем с липсата на валпроева киселина. Още преди няколко години от Асоциацията на родителите на деца с увреждания (АРДЕ) алармираха за проблема, но от МЗ им отговориха, че има заменяеми медикаменти. Ние обаче говорим не само за взаимозаменяеми, а за това, че изчезнаха оригиналните препарати на повечето от антиепилептиците, а те са най-добрите лекарства.

Появиха се генеричните, т.е. молекулата

вече не е защитена патентно и другите фирми могат да правят съответното лекарство. Това не е лошо и има икономически ефект, но с тях не винаги се постига най-доброто за пациента. Проблемите са, че ние лекарите не знаем какво се случва с дадения медикамент – дали ще го има или няма да го има. Например, валпроевата киселина, която също се случва да изчезва, в България е под формата на два медикамента, но те не са напълно заменяеми.

Те се използват не само при епилептици,

но и в невропсихиатрията. Налага се да работим с това, което има, като наличност, в момента. Заменяме един медикамент с друг, който може да е сходен по действие, но не е на 100% съвместим. Има много показатели за въздействието на самата молекува върху организма. Нещата са много по-сложни от това да сменим едно лекарство с друго. Не по-малък проблем е, че много от медикаментите в чужбина в България все още ги няма.

Или се появяват за малко, а после изчезват

заради малкия пазар у нас, защото фирмите нямат интерес, или въобще не се внасят. Това не мога да го разбера при положение, че все пак, сме членове на Европейския съюз. Затова, първо трябва да се даде гласност на тези неща. Необходимо е ние, лекарите, да знаем с какви опции разполагаме. Аз съм работил и в Чехия, и в Швейцария, и съм наясно, че когато има желание, медикаменти има. Въпросът не е само на пари.

Ето защо, заедно с АРДЕ, ще поставим

тези въпроси до здравната комисия в парламента, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата. Предложенията ни са да има правила, на които ние, лекарите, можем да се опрем в ситуации на дефицит. Да има регистър или система, от която ние да се информираме какво има в аптечните складове и какво липсва, като се дава информация от кога до кога се очаква да продължи дефицитът. Да има по-точна координация между различните институции и да бъдем уведомявани ние, лекарите. Сега такава няма. Тези въпроси ще поставим в нашите искания.